Следвайте Гласове в ТелеграмГлавата на духовната власт в древен Рим –

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Главата на духовната власт в античен Рим – люлката на цивилизацията и прототип на актуалния свят – е носил купата Pontifex Maximus, т.е. Най-големия строител на мостове. Тази купа носят и през днешния ден папите поради универсалистичната теория на папа Григорий Хилдебранд, известна като Res publica christiana. Тази теория наподобява на Юстиниановата симфония на управляващите и почива върху убеждението, че на едно небесно царство дава отговор единствено едно земно като негова проекция. За да съществува такова утопично царство, са нужни мостове.

Опит за сходно единство, въпреки и без Бог най-малко публично, е Организация на обединените нации. Тя също е универсалистична организация. И никому не е хрумнало да изгони Русия от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, макар нейните многочислени черни точки и негативните настроения, които съумя да сътвори към себе си у останалия свят. Никому не хрумва да я изгони, тъй като Организация на обединените нации и нейният Съвет за сигурност са мост. Мост, по който народите могат да намерят път един към различен, даже и откакто сред тях са се случили ужасни неща.

Друг типичен мост е Църквата, най-малко за своите членове. Да се разрушава този мост е тъкмо толкоз безумно, едвам се разрушава всеки различен.

Докато пиша този текст (22 септември 2023 – цветущ празник, апропо!), българската страна към момента не е излязла с информация за изгонването на свещениците от съветската черква (пишем „ черква “ с дребна писмен знак, когато става дума за храм, и с основна, когато става дума за Богочовешки организъм, за Едната, свята, съборна и апостолска) – информацията ни е само от съветски източници: извикали свещениците във Външно, споделили им, че имат 24 часа да се махнат, и след това с арестантска камионетка (от тези в напушените кошмари на Евгени Дайнов) ги закарали до сръбската граница и ги зарязали там.

А щеше да е доста потребно, в случай че българската страна беше излязла с информация. Добре щеше да е да знаем каква тъкмо шпионска активност е развивал Змеев, по какъв начин са го разкрили, какви вреди е нанесъл, какъв брой хора е вербувал, какъв брой сътрудници е координирал и впрочем. Така щяхме да знаем с какво е провокирал тези фрапантни и невиждани ограничения против себе си. Само ген. Атанасов от „ градската десница “ горестно проплака, че е срамотия, толкоз време откакто Македония е изгонила Васиан, да създадем същото и ние. Даже и Македонците ни изпревариха по комитска героизъм! Обаче църковните проблеми на РСМ нямат нищо общо с нашите. Там се борят за автокефалия, което естествено сблъсква Московската и Вселенската патриаршия в Константинопол, пардон – Истанбул.

Екатерина Захариева сподели: „ Руската православна черква прокарва геополитическите ползи на Русия “ и това е тъкмо по този начин, писали сме за него още през 2014 в публикацията „ Долу ръцете от Православието “. Но би трябвало ли поради това моментно положение да се удря 20-вековната Църква? Трябва ли поради мимолетната политическа обстановка да се насажда в сърцата на хората ненавист към Едната свята, съборна и апостолска Църква, която е била тяхна опора през доста по-мрачни от днешните времена? Това е непростителен грях. Последиците от такова държание ще ни тровят, дълго откакто сме не запомнили аргументите за него.

Ако са разкрили разузнавач, който разрушава националната сигурност, да се обадят в съответното посолство и да кажат: „ Приберете си го безшумно и добродушно, с цел да не стават цигании “. Начинът, по който изгониха тримата обвинени за шпионаж свещеници, не приказва за някаква грижа за националната сигурност, а е единствено шоу. Кой знае за пред каква аудитория.

Ако нашата страна ни беше разказала в какво тъкмо е отговорен Васиан и в случай че ни беше убедила, че тъкмо това нарушение заслужава тъкмо тази реакция, несъмнено щяхме да я разберем. Но по този начин не стопираме да се питаме коя щета е по-голяма – подривната активност на един към този момент изобличен и наблюдаван от службите разузнавач, или затварянето на храм с заплаха за утежняване на връзките сред две поместни църкви с всичко произлизащо от това. И тук няма място за русофилия или русофобия, тъй като картинката щеше да е същата, в случай че бяха затворили гръцките или арменските църкви, католическата „ Св. Йосиф “ или Синагогата. Или (Боже, опазѝ!) някоя джамия!

Така сложени нещата, излиза, че нашата страна прогони не шпионина Васиан Змеев, а свещеника Васиан Змеев. Много пъти сме говорили, че човешките персони са комплицирани и всеки човек може да бъде разказан и етикетиран по разнообразни способи. Например: ватманът Петров е движимост филателист. В депото не се интересуват изключително от това, че е филателист, както и във филателния клуб не се интересуват изключително от това, че е машинист. Точно по този начин постъпи и нашето непохватно държавно управление, подкокоросвано или пък търсещо да се хареса по своя самодейност един Господ знае на кого – искаше да накаже ватмана, обаче наказа филателиста; искаше да събере аплодисменти, само че в този момент ще събере не малко освиркване и още повече тежки, безмълвни укорителни погледи.

Не знаем каква е вредата от шпионската активност на съветските свещеници, тъй като никой не си направи труда да изясни. За страдание обаче вредата от затварянето на съветската черква е явна от първия миг и това не е цялата щета. Тепърва ще научаваме за нови и нови както вътрешни, по този начин и интернационалните последствия.

Да проследим логиката на нашето контраразузнаване, стига такава логичност да съществува, стига да съществува и такова контраразузнаване. То споделя, че един непознат разузнавач е изключително рисков, в случай че работи под формата на духовник и най-много на православен. Но за какво е по този начин? Защото Русия неуморно инструментализира Православието за потребностите на своята интернационална политика ли? Да, това също. Но в случай че приемем, че шпионинът-свещеник е доста по-опасен от елементарния разузнавач, то е тъй като зад втория не стои този престиж, който стои зад първия. Зад първия, за положително или за неприятно, стои престижът на Църквата, която във всички социологически изследвания демонстрира рейтинг доста по-голям от този на партиите и институциите, и всяко приблизително интелигентно контраразузнаване е длъжно са се съобрази с това. С това би трябвало са се съобрази и всяко мимолетно държавно управление, колкото и да е аматьорско, колкото и да е идеологически пренатегнато. Защото да удряш някого по религиозната му принадлежност е тъкмо толкоз жалко и в същото време подло, едвам го удряш и по националната му принадлежност. Не че не се вършат систематични опити и в тази посока…

Сякаш желаят (Господи, елементарни им!) да сложат знаци на тъждество там, където не им е мястото – православен=русофил=путинист. Путин ръководи извънредно дълго – цели 23 години. Църквата обаче съществува непроменена (поне в Православието) в продължение на 1990 години. И ще съществува дълго, откакто Путин бъде пропуснат. Преживяла е доста по-страшни времена и отново е оживяла, тъй като „ портите адови няма да ѝ надделеят “ (Мат. 16:18). Със затварянето на храма „ Св. Николай Мирликийски “ ротационното държавно управление на Сглобката нито с прашинка не способства за международното празненство на демокрацията против силите на мрака, само че пресече пътя на десетки хиляди богомолци към чудотворните мощи на св. Серафим Софийски. Забележете: софийски, а не московски, съветски, руски или путински.

Серафим Соболев е духовник, служил в продължение на 12 години – от 1908 до 1920 – в Русия и Украйна. През 1908 преподава в Житомирското богословско учебно заведение, намерено от Киевския митрополит Антоний, а за свещеник е ръкоположен от същия митрополит през 1920 в столицата на Крим – Симферопол. През същата година бяга от руската власт в Турция. От 1921 е предстоятел на храма „ Св. Николай “ в София от Руската задгранична черква в заточение. Автор е на доста книги.

Нещо доста значимо, което от много време не се схваща освен от държавните управления, само че и от по-голямата част от политическата класа. Международното състояние на България е по-сложно от приблизително статистическото. Политически ние принадлежим на Запада и изповядваме неговите всемирски полезности. Духовно обаче си оставаме Изток и популярност Богу! Пречи ли едното на другото? Със сигурност. Но в модерния секуларен свят явно може да се живее и по този начин. Спасява ни още веднъж Евангелието, което споделя: „ отдайте, впрочем, кесаревото кесарю, а Божието Богу “ (Мат. 22:21).

С това свое „ дипломатическо “ деяние, елегантно като слон в стъкларски магазин – да изгониш по жесток метод предстоятел на храм и формален представител на друга поместна черква – ротационното държавно управление на Сглобката сподели извънредно незнание и нахлу от кесаревото в Божието. Тези двете отлично съжителстват дружно, върнете се по-нагоре и си спомнете ватмана-филателист. Просто държавното управление би трябвало да миряса и да ограничи дейностите си в кесаревото. Но нашето държавно управление не мирясва. Нашето държавно управление би трябвало непрекъснато да се пъчи, непрекъснато да се чуди какво да измисли, с цел да се хареса на батковците си.

Все дублирам, че „ Промяната “ е злополука, но никой не чува. За страдание репутацията на ГЕРБ, които освен подариха властта на „ Промяната “, само че и явно я предизвикват в нея, също страда. Сега подвигат електорална поддръжка, тъй като хората към момента считат, че са съпротива на „ Промяната “ и нейна опция, само че ще стане друго, когато осъзнаят, че в действителност са неин съизвършител. И когато това се случи, към този момент един Господ знае кой ще пристигна на власт в нашата клета родина. Не че в другите страни на някогашната християнска цивилизация ще се случи нещо друго. И не че към този момент не се случвало след Първата международна война, когато паднаха монархиите и отвориха историческо място на тоталитаризмите и на международните войни. Ще се случи и тогава ще е късно за смирение. И никой няма да се обърне обратно и да каже на такива като нас, упреквани през днешния ден в последна консервативна назадничавост, реакционизъм и мракобесие: прави бяхте! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

За в. „ Труд„

Инфо: sulla.bg